Арабска култура с африкански привкус...ЧАСТ 1

Когато си малко момиченце и слушаш приказките за Шехерезада с отворена уста и сърце туптящо в арабските ритми на топлите пустинни нощи, дестинацията Мароко ти звучи безкрайно далечна и неизпълнима…да, но малките момиченца порастват и стягат куфарите 😊и ето така започна нашето пътешествие за северната част на Африка…

Ден 1 Полетът за Маракеш

Необичайно за пътешественик, но имам безумен страх от самолетите и НЕ, не ме е срам да го призная. Полетът за Мароко беше директен София-Маракеш и с продължителност около 4ч. и 40 мин. голям страх брах, но с едно голямо количество МГВ (мента, глог и валериан) минахме заедно през тези безумно дълги за мен 4,40 мин..

За този сезон не е обичайно да вали в Мароко (то кога ли е обичайно да вали в пустинята), но на летище Менарá ни посрещна дъжд. Установих, че явно ми върви по вода, защото на всички места, на които съм ходила винаги ме е валяло… е, за сметка на дъжда, жегата те обгръща и още щом вдишаш дълбоко мароканския въздух усещащ тялото си топло,  отвътре. Стъпваш в Мароко и БАМ- а уж жените били равни на мъжете… съвременно общество, но за сметка на моето виждане те очевадно са щастливи от това равновесие и го приемат за съвсем нормално. Направихме обиколка на Маракеш, нашите гидове изрично ни предупредиха и помолиха да не снимаме униформени под никаква форма, защото ще си повисим в ареста да пишем обяснения и накрая ще сме с конфискувани телефони и апарати…еми, не направихме опит…. Настанихме в хотела, а дъжда продължаваше да вали все така силно и напоително. Няма думи, с които да опиша това, което се виждаше в очите на мароканците, те все едно бяха благословени от Аллах за тази вода, която се изливаше от небето. Ходеха спокойно и сякаш искаха да усетят дъжда не с кожата, а с костите си…

Бях безумно изморена от полета или по скоро от страха ми, а трябваше да събирам сили за следващия ден, защото предстоеше Рабат- столицата.

Ден 2 Кралят… и Рабат 

След проливния дъжд от предишната вечер на сутринта нямаше и помен от вода… пустиня, палми, пясък, все едно никога не беше валяло… Рано, рано тръгнахме за Рабат, което през Казабланка е около 4ч. път. За сметки на 4 часа с рейс- о, Боже, толкова нюанси на пясъчното дори не си и представях, че съществуват. Тези хора са тоооолкова трудолюбиви  и как отглеждат всяко кътче земя, поливайки го с капково напояване, разхождат едни овце на длъж и на шир през онези пустинни ливади (ако може да се нарече ливада, но всъщност са точно ливади)…е вярно протриват им копитцата, но за сметка, на копитцата овцете дават мляко, вълна, месо и живеят щастливо, те просто са щастливи…

Стигайки в Рабат, вече нямаше туристическа навалица, а обикновено мароканско население, кожи изгорели от слънцето, очи виждали стотици изгрева… колко жар има в тези хора като на батерии са. 

 Рабат

 Рабат

 Рабат

Рабат

 Рабат

Рабат

 Рабат

 Рабат

 Рабат

 Рабат

 Рабат

Рабат

Един кошер, в чието жужене има нещо много тайнствено и невидимо за западния ни и цивилизован начин на живот…Рабат се оказа, може би най-голямата изненада за моите арабски представи. Място, на което има само строга и подредена обстановка, място, на което се усеща онзи неизречен страх от управлението, все едно си в Сикстинската капела и чуваш Шшшшштттт, а Кралят стой като стожер в центъра й. Този град сияе, пълен е с истории за приключения и точно докато вдишвах сухия въздух, напоен с океански привкус застанах мирно - Кралят. Негова светлост, в цялото си изящество и личния си автомобил мина покрай нас. Цяла улица с военни строени като мравки в мравуняк, всеки си знае мястото и Н.В. между тях. Страхопочитанието се четеше в очите им, лъхаше от кожата им, имаше миризма, можеше да го докоснеш...

Е, Рабат все пак е на краля и ние трябваше да го напуснем привечер, за мое огромно съжаление.

Ден 3  Лабиринтът на Фес

След вълнуващата „среща“ с Кралят, трябваше рязко да се приземя до неговите поданици 😊 и поемайки път към медината на Фес се стараех да не предизвиквам очаквания в себе си, за да няма разочарования. Успях да устоя на това изкушение докато не прекрачих прага между стените на пазара…лабиринт, ама това е майката на лабиринтите, този, по който са направени всички останали. И повярвайте ми не очаквания, ами и развинтено въображение няма да те спасят. Посрещна ме една камилска глава,  само глава, така отрязана насред един тезгях. О, вси светии добре, че бяхме в Рамадан, та Шефът отгоре да се смили над мен. (Като казах Рамадан- това не е най-подходящото време за посещение на ислямска държава. През свещения месец в 98% нищо не се случва през деня, да не говорим за алкохол или цигари. Населението масово лежи блажено под палмите и когато ги питаш или помолиш за нещо вдигат рамене с отговор- Рамадан.) Та да се върнем на пазара и не, там няма летящи килимчета, но съм слушала приказки, че на пазара в Дамаск има, там ще ида лично да видя… на този пазар имаше каквото се сетиш, а ако не е изложено някъде по тезгясите е нужно единствено да попиташ и веднага ще ти бъде доставено, изработено или , в най-добрия случай-откраднато. И нищо, че според Корана е грях да крадеш, в Мароко явно тази клауза от договорката с Господ не важи особено много или поне за туристите… ние продължаваме да скитаме по пазара, изрично сме предупредени да НЕ кривваме от пътя, защото в тесния лабиринт от улички се губиш лесно… същото толкова лесно може да излезеш, НО срещу не скромна сума пари поискана ти от малките, хитри, бандити (не повече от 6-7 годишни хлапета), които скитат из тях. А стените на улиците … разказват приказки, за отдавна отминали животи, за стари луни, за Ал Магриб…според обяснението на поредния Хасан, с когото се заговорих (по тези географски ширини явно всички се казват така, другия вариант беше да се шегуват с мен 😜) арабското име на Мароко означава място, на което слънцето залязва или земя на запад.

И точно между драматичните обрати на съдбата и зловещите житейски истории спираме насред най-смрадливото нещо, в моя тъй прост човешки живот- фабрика за кожа- всички сме гледали по NatGeo. Голяма част от женското съсловие на групата не издържа на вонята въпреки желанието да похарчи известна сума пари за мъртвата тъкан на камилите…посреща ни Хасан (отново, но друг) и тържествено ни връчва китка, но не магданоз, а мента и ни предупреждава изрично да държим ментата точно под носа си и да я стриваме, за да не ни се сгади от тази смрад. Изкачихме победоносно всички стълби с надеждата да поемем въздух на последния етаж на сградата, но уви. Според мен миризмата от боите стигаше поне още 20м. над покрива на сградата, но поне имаше гледка… и то каква…в случай, че още никой не ви е просветлил кожата се обработва с изпражнения на гълъби, дори не искам да си представя, а пък какво говорим да зная как…

Фес

 Личен архив

 Личен архив

 Личен архив

 Из улиците на пазара на Фес

Обработка на кожа - Фес

Подправки, магазини и магазинчета, керамика и ръчно рисувани красоти, всичко това неизбежно преследва туристите дошли с жадни очи да видят и снимат това, което може да видиш и в нета, но когато го усетиш, когато кожата ти стане лепкава от жегата, очите ти изсъхват от слънцето и ноздрите ти са пълни с чужди аромати и пясък, а ушите ти не могат да различат звуците на животни и хора в едно,  само тогава потъваш като удавник в историите за вълшебни лампи и джинове…

 Фес

Фес

 Фес

 Фес

 Фес

Фес

Фес

Следва: Казабланка и Мекнес… а до тогава - слънце и блясък :*

Ако ви е харесало, моля споделете ме :)