Добре познатите дунавски перли...да видим и ние Европа

Е, дунавските перли нямаше как да се изпуснат след като Уиз пуснаха изкушаващо-завлядаващи билети от 10Е в посока. Закупих 2 двупосочни билета за петък-понеделник и зачакахме нашия дълъг наситен с емоции уикенд за Братислава и Виена. По типично български обичай, посетихиме наши добри приятели във Виена и поляхме срещата с българска ракия.

Ден 1

Полета за Братислава е почти обеден, за това успяхме да се наспим и чак към 10ч. се озовахме на Терминал 1. Минавайки, секюрити чек се оказа, че тонирания ми крем за лице дава положителна проба за запалителни елементи...е, пуснаха ме след разследване от къде-какво и как, но го имах предвид и на връщане не посмях да ползвам крема отново. Така...полета беше кратък 1ч. и 30мин.кацнахме леко в хубаво време. Бях взела билети за автобус до Виена предварително и срещу скромната сума от 5Е на човек след 1ч. и малко, в късния следобед вече скитахме по Виенските улици. Направихме кратка обиколка на града и си заплюхме какво ще видим в съботния ден.

из улиците на Виена (личен архив)

Ден 2

Виена- забележителна архитектура, стил, класа…както се казваше в онзи виц „Виена си е Виена“. Направихме пешеходна 15 километрова обиколка и пак не успяхме да видим всичко, което си бяхме набелязали. Започнахме от Белведере с разкошните градини и страхотната ренесансова архитектура, пропуснахме вътрешната обиколка, тъй като решихме да похарчим 15Е за австрийска бира.

Белведере (личен архив)

След двореца слънцето ни подгони към близкия фонтан на Съветската армия, за да охладим виенските страсти, снимахме се и се запътихме към парка със златната статуята на Йохан Щраус. Спокойствие, тишина, зеленина и познайте… безплатен WiFi навсякъде в града…

Виена (личен архив)

Френското посолство във Виена (личен архив)

Златната статуя на Йохан Щраус (личен архив)

Събрахме сили за следващата туристическа точка се отправихме към катедралата св. Стефан…страхотна, готическа, невероятна и въпреки това страшна…винаги когато влизам в стара католическа църква ме обзема една странно чувство…хем е красиво и величествено, хем не мога да разбера тази тягостна и мрачна обстановка…

Катедралата Св. Стефан (личен архив)

След това решихме, че е време за обяд и се настанихме в един италиански ресторант насред Виена. И си поръчах просеко и пица, не ми излиза тази Италия от сърцето…но въпреки географското положение италианската кухня беше страхотна. За десерт се запътихме към Castelletto страхотна сладоледаджийница, разбира се сдобихме с по една голя кофичка сладолед и тръгнахме да скитаме по улиците.

Разгледахме църквата „Св. Петър“, много вдъхновяваща, цветна и светла, постояхме там, някак имаше една особена тишина в нея…

Църквата Св. Петър (личен архив)

Разбира се не пропуснахме и чумната колона, за мен беше много впечатляващо как по време на епидемията чумата отнела живота на повече от половината град…

Чумната колона (личен архив)

Препускайки, през виенските улици се любувах на онзи стара асристократичност, която лъха в историческата част на Виена…

Вечерта във Виена се оказа доста вълнуваща…имаше светлинно шоу на брега на Дунав и целия град се беше струпал да гледа. Лодки, ресторанти всичко беше пълно до пръсване, деца, кучета страшна врява. Но само как се отразяваше зарята в тъмните води на Дунав….трябва да се види… за това няма снимки, идете и тогава ще споделите дали трябва да се снима или да остане част от красивите спомени за пред камината...

Ден 3

Не видяхме всичко, но това значи че ще дойдем пак. Така се сбогувахме с Виена и се метнахме на рейс за Братислава. Е, след Виена, Братислава ми се стори като крайбрежно градче, така че моя съвет е първо разгледайте Братислава и после тръгвайте за Виена. Но този град също има своя чар, много уютен, сгушен и дружелюбен. Разгледахме двореца на върха на хълма, после се спуснахме към градчето и историческата част.

Замакът в Братислава (личен архив)

Красива катедрала, малки схлупени улички, занаятчийски ателиенца, магазинчета и ресторанти. Страхотна пешеходна улица и интересна хрумка с мъглявини по улиците (това ще го видите на снимка по-долу, не знам дали така се казва).