Наканих се да напиша и част две 😉 В част едно ви разказах за това как никога не трябва да бързаш със заключенията, както аз обичам да правя и колко лесно Флоренция ме спечели...а сега Уфиции...и още нещо.
Вече сме ден трети, носим се по течението, ама не това на р. Арно, а онова Фиорентинското течението, по което се носи градът вече N на брой години, а ние (разбирайте аз) сме погълнали такова завидно
количество сладолед, че трудно се търкаляме по улиците на този възхитителен
град. Музея Галилео Галилей ме опияни до такава степен, че се наложи един пазач да ме изстърже от него след работното време, не исках да си тръгна и бях готова да поплача, но дори и моят опасен чар не успя да ме спаси. Виждах със собствените си очи науката с главно Н, виждах важните стъпките на медицината, астрономията, физиката, химията и безброй други квантови, мета и какви ли не още науки, за които дори не бях и чувала. Разбира се най-дълго блях при астрономията, майкооо какви неща и колко сложна е тази наука...Чудех се какво има на това място, че концентрацията на мозък е толкова, завидно голяма. Така и не успях да си отговоря на този въпрос, дали любопитство ги е водело или пък желанието за прогрес...за съжаление най-вероятно е било желанието им за печалба, меркантилен свят какво да се прави.
Особено като се има предвид прекрасните лихварски умения и на самите Медичи 😂
 |
| Музея Галилео Галилей |
 |
| Музея Галилео Галилей и самия Галилей |
 |
| Музея Галилео Галилей |
 |
| Музея Галилео Галилей |
 |
| Музея Галилео Галилей и Птоломеевата космологична теория |
Утрешния ден го чакам обаче с огромно вълнение, утре е денят на Уфици,
настръхва ми кожухчето като знам, че ще стъпвам сред една от най-богатите и ценни колекции в света, пълна с изкуство и красота…
Ден 4 - събуждам се и съм се наспала…лошо, наспиването обикновено не се случва ако си станал на време...не съм
чула алармата - ЗАКЪСНЯВАМЕ! Билетите ни за Уфици са за определен час т.е. ако
не сме на входа в 10.00 точно - ги губим-още по-лошо …хвърчат обувки, дънки, тениски,
7мин. и 24сек. и тичааааме с всички сили. Хванахме рейса на косъм, шофьора кара
като луд и се чудя в каква точно консистенция ще стигаме до галерията. В 9,52 заверяваме
билетите и беж към входа за онлайн билети. По първоначален план за това
пътуване до Италия трябваше да сме 3-ма, е… останахме само двама, а аз имам
още един билет, така за боклука, прекалено ценен е няма да го хвърля….и докато
тичаме към входа, а аз се чудя защо стискам в ръката си билет № 3 виждам едно симпатично момиче на другата опашка, която е за закупуване
на билети там- на място и й подавам в ръцете билета, а тя ме гледа и казва, че ще си
купи, а аз отново го тикам в ръцете й и казвам, че е подарък, просто подарък и не искам пари…момичето не можеше да
повярва, грабна билета и се шмугна след нас, за да дочака компанията си на входа
<3…във Флоренция се случват чудеса.❤❤❤
Минавам крачките след турникетите и …ох, как ми се иска речника ми е
тоооолкова богат, за да пресъздам с думи това
средновековно-ренесансово-културно-богатство, но не е... а аз съм безмълвна,
гледам картините и ми трябва поне по час за всяка, в детайли…художниците не са
хора с талант, това са други, по-различни хора от нас, това е вид сапиенс с
вътрешно усещане за външния свят, които нямат затруднение да го предадат по
начин, по който да те смути, замъгли и дори заличи. Божествено е! Самото
усещане да си на това място, да вървиш заедно с хората, които очакваха и
търсеха с поглед любимата си творба/и, за която са пропътували стотици, дори и
хиляди километри и са тук за да я видят… безценно. Представих си, Анна, Катерина и дори самия Козимо...исках за мъничко да повървя с тях, ей така да си поговорим...Вълшебно!
 |
| Щастие пред Уфиции, стигнали сме на време |
 |
| Doni Madonna Микеланджело |
 |
| Галерия Уфиции |
 |
| Раждането на Венера |
В галерията се завъртяхме няколко пъти, нямах желание да си тръгнем никакво...но в един момент бяхме на точката или сега или никога и просто излязохме от там...докато се разхождахме, за да проветрим главите си стигнахме до мястото, което ужасно много ме впечатли във Флоренция - малко невзрачната
францисканска църква Санта Кроче (сега тук ще зейне много народ „Как така
невзрачна?“, ами така, в сравнение с всичко което видях във Флоренция на мен ми
беше невзрачна). Обаче в тази църква (освен, че е приютила за последен дом
личности като Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и други кой от кой) имаш
странното усещане, че погребаните там хора се разхождат с теб, направо тръпки
те полазват. А гробището, към църква беше покъртително… то не, че на другите
места е хубаво, но докато се опитвах да не настъпвам надгробните плочи на
земята и се заглеждах в тях и в
годините…о, Боже, голяма час от тях бяха на деца… не знам дали защото съм майка или просто
защото съм емоционален човек, но в този момент благодарях горещо на Господ, на
Вселената, на медицината, на спагетеното чудовище и на който още се сетите, че
живея в едно от най-добрите времена през, които човечеството минава. И слава на
всички природни сили, в днешно време една майка не губи 9 от 10-те си деца…
 |
| Санта Мария Новела |
Разбирам защо на Флоренция се казва музей под звездите, тук няма местенце без история, няма камък без своя приказка. В този град - извор на политически интриги, извор на културно историческо наследство, на военни тактики и изобретения, и роден дом на стотици личности ,трябва да се потопиш и да плаваш, да плаваш с неговия ритъм, за да не изпуснеш най-важното- емоциите, които те обливат като контрастен душ ...
 |
| Открития музей на Флоренция |
 |
| Снимай докато те снимат - Палацо Пити |
 |
| Аз и Пинокио 💕 |
 |
| Любопитка |
 |
| Палацо Пити в сумрак |
 |
| Тайните на Палацо Пити... |
Привечер акостирахме на другия бряг на р. Арно - Палацо Пити и градините Боболи. Ах, само ако знаех, че няма да ми стигне безмълвно краткото свечеряване... тези разкошно зелени октомврийски градини, очароваха и изпиваха съзнанието ми. За мен това се оказа глътка свеж въздух. Флоренция е ...
(тук се представете, че съм написала 127 епитета и не стигат), но тълпата те завлича, енергията ти се разпилява, концентрация е трудно да задържиш на едно място и определено ти трябва нещо малко, което да те заземи и отрезви, на което съзнанието ти да акостира буквално, като плувец - вдигаш главата-поемаш дъх и потапяш, за да не
изпуснеш потока...
Имаше нещо много изчистено в Палацо Пити, докато на другите места ставаш разноглед от изящество, тук всичко ми беше семпло (нарочно не казвам просто), бледо и плавно, а имаше и една вратичка в стената ...душата ми се размечта, как тайно някой е дотичвал до любимата си вечер или пък някой се е крил за шпионаж...
най-вероятно е била за прислугата...но оставете мечтателката още малко във вълшебния й свят...
Според мен Флоренция никога не спи...имах щастието да прекарам седмица на това място и всичките ни нощни разходки не бяха съпроводени от тишината и ехото на деня, вариант да останеш сам с усещанията и мислите си не намерих, а може би и не търсех, всъщност нищо не търсех там, това, което трябваше само ме намери.
 |
| Щастие по нощните улици на Флоренция |
Не спирайте да мечтаете и пътувате, може да не пълни банковата ви сметка, но определено от малката кутия за спомени ще имате какво да извадите 📷✈🌞
Коментари
Публикуване на коментар