Както всяка
година в началото на м. Май, бях изправена пред дилема дали да купя на
благоверния нова блуза за рождения му ден (който той така или иначе не посреща
с особено въодушевление) или да се сдобия с два самолетни билети (ниско тарифни
разбира се) за някоя дестинация…. Да ви кажа ли какво надделя в мен J
С широка усмивка
на връх 24-ти Май съобщих на любимия, че заминаваме за Пиза и се започна една
трескава подготовка....
Първо намерихме
апартамент, задачата се оказа сравнително лесна, може би защото имаше само две
седмици до нашето заминаване. И така за 250лв. общо, осигурихме 3 нощувки в
малко, китно апартаментче на 200м. от камбанарията, по известна като наклонената кулата в
Пиза. Закупих online билети
за посещение на Кампосантото, Баптистиерата и разбира се Камбанарията. Цялото
това удоволствие за скромната сума от 18€ на човек (само кулата) + 10€ общо за другите
забележителности.
В началото на Юни
заминахме за Пиза с ясната идея, че може да скокнем и да някое близко и не
толкова туристическо градче.
И ето ни и нас
след едночасов полет и 20 мин. возене с градски транспорт се приземихме на
площада на чудесата…гледка като от картичка. Винаги когато съм виждала кулата
на снимка ми е изглеждала любопитно съмнителна. Все някак не ми се вярваше, че
е толкова наклонена, но воала:
Личен архив: Наклонената кула в Пиза |
Направихме си 452 селфита, ей така за разкош и се запътихме към малкия ни апартамент, където ни чакаха собствениците. Оказа се, че сме наели част от наследствен апартамент в стара сграда на повече от 300 години, в сърцето на Пиза, от наследствени пизанци, щях да припадна от кеф. Има една определена история в това да си на толкова старо място…но това се брои за неизлечим романтизъм. Хвърлихме багажа и се запътихме към близкия пазар, за да се сдобием с кафе за закуска, малко свежа салата и разбира се, вино, паста и сирене. Шляхме се и обикаляхме, губихме време в Пиза, но на връщане пиацата беше забележителна. Тиха, нощна, мълчалива…, а хората се бяха пръснали в заведенията и баровете, за по питие, красота:
Личен архив: Piazza dei Miracoli |
ДЕН 1:
На следващата
сутрин, заедно с предварително закупените билети се озовахме пред кулата в
уречения час. Оказа се, че трябва да оставим чантите си в сейф преди да се
качим, оставихме ги при един мил гардеробиер и хоп-хоп на входа на кулата.
Влизайки вътре ме удари едно странно главозамайване, естествено в последствие
уредника обясни това с потъване на кулата и наклонения й статут. Заредени с
енергия изкачихме всичките стъпала на един дъх и …ехаа едни добре похарчени 18€ :
Личен архив: Пиза |
Личен архив: Катедралата в Пиза |
След като се
озовахме обратно на земята си възвърнахме багажа и тръгнахме към Бапристиерата
и Кампосантото:
Личен архив: Баптистиерата в Пиза |
Личен архив: Баптистиерата в Пиза |
Личен архив: Баптистиерата в Пиза |
В гробището за
мен беше доста странно да се разхождам по надгробните плочи на покоиниците и за
това заобикалях по плочките, но явно само на мен ми се виждаше притеснително:
Личен архив: Кампосантото в Пиза |
Какво спокойствие
и каква тишина цареше в Кампосантото, беше по-скоро приказно отколкото зловещо.
Личен архив: Кампосантото в Пиза |
След този мъничък
тур по пиацата решихме, че е време да разгледаме и града. Шляейки се из улиците, попаднахме на местната ботаническа градина и срещу скромните 2,50 € направихме
една приятна обиколка в страхотната зеленина. Според мен тези пари си
заслужаваха напълно. Зелено, спокойно, историческо…
Личен архив: Ботаническата градина в Пиза |
Личен архив: Ботаническата градина в Пиза |
Следващата стъпка
беше Пиаца ди Кавалиери (Площадът на рицарите) един голям площад без
никакви туристи, това беше райската Пиза, само местни, с които може да се
смесиш:
Личен архив: Пиаца ди Кавалиери в Пиза |
И една дъъълга
разходка по малките улички на малката Пиза, сред хората, в заведенията, в
красивата и очарователна Италия.
Вечерта…вечерта
бяхме скапани от емоции, от ходене, от снимки и от ядене на сладолед, не
пропускайте джелатито в Италия!
Личен архив |
ДЕН 2:
Нямаше как да не
ни засърбят ръцете (краката). Забравили снощната умора тръгнахме ведро към
гарата, ей я на, 15мин. пеш. Първият влак, които не се налагаше да чакаме
пътуваше за Ливорно, хайде хоп и ние там. Билетче 2,60€ в посока.
А Ливорно…от
любимите ми малки не туристически градчета, където те гледат странно, без хора по
улиците, защото хората очевадно работят, но пък красив, средиземноморски и
спокоен. Разхождахме се цял ден, седяхме по пейките, по кафетата, по площадите,
хапвахме сладолед и слушахме италианска реч.
Личен архив: Ливорно |
Личен архив: Ливорно |
Личен архив: Ливорно |
Личен архив: Ливорно |
Е, не е нужно да
споменавам колко сила имахме вечерта, но събрахме и малкото останала енергия и
се разходихме в нощна Пиза, хапнахме в едно улично ресторантче и се наслаждавахме
на последните ни мигове в Пиза.
ДЕН 3:
Трябваше да
оправим багажчето (ръчен до 10кг.) и да тръгнем към летището, за да хванем
обедния полет за България. Типично в наш стил (изтеглили късата клечка) имаше
безумно задръстване защото половината град беше затворен, заради предстоящи празненства.
Е, стигнахме навреме, сбогувахме се със слънчевата Пиза и поехме пътя към дома…
И понеже обещах, че говорим за ниско бюджетни пътувания, ето и финикийската равносметка:
Самолетни билети 2*20Е=40Е
Апартамент 250лв= 125Е
Входни такси около 55Е
Джобни около 100Е
И така за общо 320Е изкарахме общо три дни в Пиза и околията, събрахме италианско слънце, хапнахме италианска храна и напълнихме нашата кибритека кутийка с незабравими мигове и гледки.
До нови пътешествия и нека ви е слънчево и блестящо!
Ако ви е харесало, моля споделете ме :)
Ако ви е харесало, моля споделете ме :)
Коментари
Публикуване на коментар